Тъмно е не знам на къде да тръгна не мога да се ориентирам в мрака нищо не разбирам от веднъж как се озовах в този мрачен кът къде изчезна светлината аз ли я закрих или пак отдадох се на мрака  Тъмно е в душата неведение дълбоко пътя е мъглив неясен мисълта ми мътна чувствам страх. и слабост ме обзема чудя се какво да предприема как с мрака да се боря и въобще има ли смисъл да споря или да се отдам на мрак и сили да не хабя борейки се с коравий врак. Какво да правя сила нямам чувам се сама в тази тежка борба как да я водя не зная дори. Силата липсва надеждата се губи заедно със светлината лишиха ме от своето присъствие аз ли ги изгоних обвинявам се вината в мен ли е че погълна ме непрогледния мрак или жертва съм аз на него не знайно как.

 Здравейте днес отново Ви пиша за да споделя последните новости с вас в интернет блога ми. Та обмислях когато написах ония пост не знам дали е редно вече съм по добре от тогава и да редно е щом го чувствам така със сърцето си да редно е правилно е благодаря и на жената която ме укоражи на лично съобщение и в коментари.
Преместих се от стария си клас от който виждах само негативизъм упреци лицемерие подлост викове крясъщи и се борех за оцеляване всеки ден в среда в която не бях желана все си казвах защо да се местя като цветарка и че където и да отида все ще има лошо негативизъм и проблеми. От едно известно време работя върху себе си ходих на психиятър получих диагноза ОКР изписа ми някакви хапчета и когнитивно поведенчески психолог. Изпитвам големи трудности в общуването аз съм типичен пример за аутсайдер. Което до скоро не ми пречеше страдам от ниско самочувствие постоянно се подценявам все си викам че съм едно филмирано 17 годишно лапе което гледа да се изкара жертва не знам може и наистина да е така. Но се опитвам  да се отпусна и да заживея горе долу нормален живот. Промяната започна няма връщане назад!

 Не знам дали е редно изобщо да споделям това пред широката аудитория в интернет. но все пак ще го направя вътрешно се чувствам зле на 15 09 ще започна 11 клас в местната профилирана гимназия.
От 8ми до 10 клас класна ми беше една прекрасна жена още от първия ден в който я видях я харесах кара ме да се чувствам сигурно събужда много позитивни емоции в мен. Хората който ме познават знаят че аз много не хваля без заслуга който и да е било. Класната го заслужава. Някой ще се почуди защо пиша и споделям тези неща за себе си в интернет споделям ги до една степен защото нямам доверие в себе си и не мога да ги споделя с друг.Дори и психоложката и възпитателката при който към момента ходя.
Да си дойда на въпроса защо ме е страх от 15.09 тази година защото класната ще ни бъде друга госпожа.
И не само заради това просто всяка година на този ден се чувствам зле дали защото 15.09.2011 беше пълен провал и имам много лоши спомени дали е породено от факта че се задушавам като съм сред много хора не знам но като цяло съм взела едно решение пиша това главно за да мога когато имам помрачение да си го чета целта ми е да се държа добре с всички въпреки всичко но без да се подценявам

 Къде е проблема се чудя сега докато пиша тези слова. Вътрешно знам че той е в мен дълбоко загнезден навътре заслоен които ме мъчи и срива душевно боря се с него уж титанично. А зная защо напредъка се губи и промяната не идва в мене. граници много бариери предразсъдъци дори егоизма ми пречат да приема аз че добро има във всеки от нас. Съдя прибързано етикетчета лепкам не справедливо отреждам тоя е луд ония друсан.   А за себе си дали помислям че аз самата съм жертва на тези пошли етикетаджии НЕ казвам си била съм по добре, но по добре ли съм била или истина били са онез слова на злите езици минали отдавна но отекващи в мен все едно произнесни са вчера.   Защо болка ми нанася когато сещам се за неизказаните думи не преживените моменти отминалите времена ме карат да се чувствам слаба да губя контрола над живота свой да живея в безпокой притеснение да изпитвам страх да сгреша дори и да зная че природа човешка е това и се учим от грешки солени високо заплатени как да бъдем добри но не и да не ни боли. Болката в мен надделява за нея знам един лек приятелство щастливи моменти игри и от болката се отърви, но мога ли винаги да съм щастлива Да това искам да превърна в своя съдба щастие да изпълни дните ми и усмихнати да бъдат бъднините ми