Тъмно е не знам на къде да тръгна не мога да се ориентирам в мрака нищо не разбирам от веднъж как се озовах в този мрачен кът къде изчезна светлината аз ли я закрих или пак отдадох се на мрака  Тъмно е в душата неведение дълбоко пътя е мъглив неясен мисълта ми мътна чувствам страх. и слабост ме обзема чудя се какво да предприема как с мрака да се боря и въобще има ли смисъл да споря или да се отдам на мрак и сили да не хабя борейки се с коравий врак. Какво да правя сила нямам чувам се сама в тази тежка борба как да я водя не зная дори. Силата липсва надеждата се губи заедно със светлината лишиха ме от своето присъствие аз ли ги изгоних обвинявам се вината в мен ли е че погълна ме непрогледния мрак или жертва съм аз на него не знайно как.

 Здравейте днес отново Ви пиша за да споделя последните новости с вас в интернет блога ми. Та обмислях когато написах ония пост не знам дали е редно вече съм по добре от тогава и да редно е щом го чувствам така със сърцето си да редно е правилно е благодаря и на жената която ме укоражи на лично съобщение и в коментари.
Преместих се от стария си клас от който виждах само негативизъм упреци лицемерие подлост викове крясъщи и се борех за оцеляване всеки ден в среда в която не бях желана все си казвах защо да се местя като цветарка и че където и да отида все ще има лошо негативизъм и проблеми. От едно известно време работя върху себе си ходих на психиятър получих диагноза ОКР изписа ми някакви хапчета и когнитивно поведенчески психолог. Изпитвам големи трудности в общуването аз съм типичен пример за аутсайдер. Което до скоро не ми пречеше страдам от ниско самочувствие постоянно се подценявам все си викам че съм едно филмирано 17 годишно лапе което гледа да се изкара жертва не знам може и наистина да е така. Но се опитвам  да се отпусна и да заживея горе долу нормален живот. Промяната започна няма връщане назад!

 Не знам дали е редно изобщо да споделям това пред широката аудитория в интернет. но все пак ще го направя вътрешно се чувствам зле на 15 09 ще започна 11 клас в местната профилирана гимназия.
От 8ми до 10 клас класна ми беше една прекрасна жена още от първия ден в който я видях я харесах кара ме да се чувствам сигурно събужда много позитивни емоции в мен. Хората който ме познават знаят че аз много не хваля без заслуга който и да е било. Класната го заслужава. Някой ще се почуди защо пиша и споделям тези неща за себе си в интернет споделям ги до една степен защото нямам доверие в себе си и не мога да ги споделя с друг.Дори и психоложката и възпитателката при който към момента ходя.
Да си дойда на въпроса защо ме е страх от 15.09 тази година защото класната ще ни бъде друга госпожа.
И не само заради това просто всяка година на този ден се чувствам зле дали защото 15.09.2011 беше пълен провал и имам много лоши спомени дали е породено от факта че се задушавам като съм сред много хора не знам но като цяло съм взела едно решение пиша това главно за да мога когато имам помрачение да си го чета целта ми е да се държа добре с всички въпреки всичко но без да се подценявам

 Къде е проблема се чудя сега докато пиша тези слова. Вътрешно знам че той е в мен дълбоко загнезден навътре заслоен които ме мъчи и срива душевно боря се с него уж титанично. А зная защо напредъка се губи и промяната не идва в мене. граници много бариери предразсъдъци дори егоизма ми пречат да приема аз че добро има във всеки от нас. Съдя прибързано етикетчета лепкам не справедливо отреждам тоя е луд ония друсан.   А за себе си дали помислям че аз самата съм жертва на тези пошли етикетаджии НЕ казвам си била съм по добре, но по добре ли съм била или истина били са онез слова на злите езици минали отдавна но отекващи в мен все едно произнесни са вчера.   Защо болка ми нанася когато сещам се за неизказаните думи не преживените моменти отминалите времена ме карат да се чувствам слаба да губя контрола над живота свой да живея в безпокой притеснение да изпитвам страх да сгреша дори и да зная че природа човешка е това и се учим от грешки солени високо заплатени как да бъдем добри но не и да не ни боли. Болката в мен надделява за нея знам един лек приятелство щастливи моменти игри и от болката се отърви, но мога ли винаги да съм щастлива Да това искам да превърна в своя съдба щастие да изпълни дните ми и усмихнати да бъдат бъднините ми 

 Мислите ми хаотични са сега мъча се много да ги подредя и синхрон в действията си да получа и да мога да се уча на истински важните неща да побеждавам и да бъда по добра връзки силни с хора да изграждам приятелства да имам без да досаждам.  
Нормално е мисля си сега и всичко ще се нареди на мига надеждата сладка за синхронизация бленувана май ще си остане само сънувана волята липсва в мене сега надделява само страха страх от промяна страх от различие за които не мога да пазя благоприличие

 Мислите ми хаотични са сега мъча се много да ги подредя и синхрон в действията си да получа и да мога да се уча на истински важните неща да побеждавам и да бъда по добра връзки силни с хора да изграждам приятелства да имам без да досаждам.   Нормално е мисля си сега и всичко ще се нареди на мига надеждата сладка за синхронизация бленувана май ще си остане само сънувана волята липсва в мене сега надделява само страха страх от промяна страх от различие за които не мога да пазя благоприличие

 Майка ми е детски учител тя е моят пример за това какво означава да си добър човек тя е мила и винаги ме подкрепя възхищавам се много на нейната работа и мисля че малко хора са толкова съвестни и отговорни към делото си като нея. Виждала съм я как работи с децата тя е грижовна мила и добра с тях така както и с нас със сестра ми. Макар аз да ревнувам заради факта че майка ми не ми обръща толкова внимание колкото ми се иска аз я обичам и уважавам делото и и не само аз се гордея че имам такъв отговорен добро сърдечен и грижовен родител който дава всичко за семейството си и ни обича безкрайно случвало се е да се чувствам зле когато сме седнали да вечеряме и и се обадят родителите на някое дете от поверената и група и тя отиде да говори. Знам че се това  се случва на всеки  налага му се детето му да боледува или да има някакъв проблем чувствам се зле защото ми отнемат от времето което прекарвам с нея а аз ценя това време особено след като баба почина тя за мен беше като майка прекарвах много време с нея и я обичах слушахме музика заедно търкахме билети играехме карти ядяхме зрънчо и си прекарвахме много добре преди да почине аз сънувах много лоши сънища сънувах че съм на нейното погребение и че аз съм виновна за смъртта и и ме налегна потиснатост и страх когато бях с нея тя заспиваше а аз си мислех че умира и се страхувах не исках да виждам смърта на любимия ми човек не исках да се обвинявам за това. Баба е все още жива в сърцето в ума и в спомените ми защото хора които до последния си дъх правеха и даваха всичко което имат и могат за мен никога няма да умрат. Майка ми баба ми леля ми и сестра ми са мойте любими хора. Те винаги са били и винаги ще бъдат плътно да мен те ме подкрепяха и все още го правят и се надявам и за напред да бъде така. Леля ми ме е гледала дълго време когато имам нужда от нещо морално или материално и мама я няма се обръщам към леля ми с нея си споделяме всичко ходим на екскурзии караме се но бързо ни минава. Сестра ми не е много добър човек даже в повечето случай постъпва егоистично надменна и високомерна е говори ми негативни работи за смърт за омраза за завист и злоба който ме разтрйват но я обичам и винаги ще я обичам защото тя ми е сестра има си свойте трески за дялане като всички.

(Докато писах часта с баба ми се разплаках)

   26.03.2020 в 1:38

Песни на ребелде и се чудя да споделя ли вътрешните си проблеми с някого или пак да крия всичко в себе си това че излизам малко оказва доста голямо влияние върху мен ако с макс да излизам почти всеки ден и с колелата и пеша. Постоянно ми се появяват някакви спомени не само за баба а и други който не мога да си обясня гласа който ме спря ,,онзи ден" в който разбрах че е починала и ми даде сили сега се опитва да ми ги отнеме по един жесток начин имайки за цел да разкрия раните си Страх ме е наистина не знам какво да правя когато снимам клипчета в ютуб се оспокоявам и малко или много се чувствам добре че създавам нещо е може да не мога да го пипна но мога да го почувствам това удовлетворение и чувството да правиш това което ти доставя най голямо удоволствие 

  Мисли в 6:30 сутринта Тая сутрин ми си мисля за доста неща най главното от което е това дали постъпвам правилно записвайки си такива неща еми мислех си за живота знам ли какво постигнах все си казвам има време има кога да свърша това онова даже и ки ми остане да не се притеснявам опитвам се да се оспокоя не знам какво ме чака и може би така е по добре за мен защото човек ако знае какво го чака някак си губи изненадата и вълнението тръпката от новото житейско предизвикателство когато го чета ще си кажа в 6:30 съм се занимавала с глупости вместо да свърша нещо полезно ама такава съм си сега ми дошло желание да напиша нещо било то най голямата глупост която ми дойде на ум. Живота ми е една комедия радвам се за което не ми пука за мен е важно да се забавлявам всичко друго ще се нареде или поне се надявам предишния път когато писах мисли по никое време на 8 януари Иванов ден бях малко така не знам как да го опиша някак си се чувствах в някакви граници одухотворена и с желание за писане на нови глупости който тогава са ми се стрували като нещо важно което трябва да споделя с бъдещата си версия и тя трябва да е на ясно с него ще завърша това с любимите си думи НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА
Колко ли съм била зле докато съм го писала 

 Пиша в 1:07 минути на 08 01 2020година мислех си за нещо това което чувствам когато се любувам на старинна постройка или предмет плод на самовнушение ли е или е истинско усещането за единство с миналото което изпитвам събужда в мен много позитивни чувства и емоции представата за това как хората са живеели едно време чувствата стремежите им и по някога ми става мъчно защото ние сегашните модерни хора не пазим много от поминака на времето оставил не малка следа върху територията на България защо се превръщаме в неблагодарници на хората благодарение на който сме стигнали до тук защо не пазим живи спомените за тях а ги пренебрегваме с лека ръка вместо да се запитаме за нашето славно минало и защо не си зададем въпроса от къде сме тръгнали къде са нашите корени къде сме ние. Но повечето дори и не биха си направили труда това са банда ограничени егоистични недодялани недоразвити всезнайковци и измамни добряци не знам вече какво да кажа пари власт себелюбие това е бъдещето на модерния човек.

 днес си милех за мноо неща блъскат ми се в главата чудя се защо започнах да пиша този блог и защо да занимавам другите със себе си този блог е съсдаде за да момогне на хората който го четата да не правят мойте тъпи грешки и дори и малко дори да се почувстват по добре четейки чуждото мнение интересно ми е да го правя и аз самата сега вместо да уча по литерате и история аз стоя тук и пиша блог докато приятелите ми ме игнорират пиша ли пиша и ще споделя неща който са лични ще споделя дневниците ми и мойте мисли по сред нощ дано да ви бъдат интересни.